22 oct 2010, 22:04

У дома

  Poesía
701 0 6

Дом,

 вкоренил се

в свое късче от земя,

със собствено пространство на обичане.

Дом - храм

на разсъблечена душа,

далече от игри на алчно искане.

Тук, в моя дом, си пазя любовта -

последна спирка на обезверение.

Светът като че ли се претъка;

 престъпност-власт са нерешено уравнение.

Измаряме се ден след ден Сега,

да бъдем вечно черни и умислени.

Да губим ценен миг - живот - пленен,

опасан от безскрупулни корупции.

Дом -

крепостта

 на всичко истинско и смислено.

Обичайте се, хора, в своя дом,

от бялата зора на чисти помисли

с любов да съживим живот ранен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...