22 oct 2010, 22:04

У дома

  Poesía
707 0 6

Дом,

 вкоренил се

в свое късче от земя,

със собствено пространство на обичане.

Дом - храм

на разсъблечена душа,

далече от игри на алчно искане.

Тук, в моя дом, си пазя любовта -

последна спирка на обезверение.

Светът като че ли се претъка;

 престъпност-власт са нерешено уравнение.

Измаряме се ден след ден Сега,

да бъдем вечно черни и умислени.

Да губим ценен миг - живот - пленен,

опасан от безскрупулни корупции.

Дом -

крепостта

 на всичко истинско и смислено.

Обичайте се, хора, в своя дом,

от бялата зора на чисти помисли

с любов да съживим живот ранен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...