У дома
Дом,
вкоренил се
в свое късче от земя,
със собствено пространство на обичане.
Дом - храм
на разсъблечена душа,
далече от игри на алчно искане.
Тук, в моя дом, си пазя любовта -
последна спирка на обезверение.
Светът като че ли се претъка;
престъпност-власт са нерешено уравнение.
Измаряме се ден след ден Сега,
да бъдем вечно черни и умислени.
Да губим ценен миг - живот - пленен,
опасан от безскрупулни корупции.
Дом -
крепостта
на всичко истинско и смислено.
Обичайте се, хора, в своя дом,
от бялата зора на чисти помисли
с любов да съживим живот ранен.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
