22.10.2010 г., 22:04 ч.

У дома 

  Поезия
564 0 6

Дом,

 вкоренил се

в свое късче от земя,

със собствено пространство на обичане.

Дом - храм

на разсъблечена душа,

далече от игри на алчно искане.

Тук, в моя дом, си пазя любовта -

последна спирка на обезверение.

Светът като че ли се претъка;

 престъпност-власт са нерешено уравнение.

Измаряме се ден след ден Сега,

да бъдем вечно черни и умислени.

Да губим ценен миг - живот - пленен,

опасан от безскрупулни корупции.

Дом -

крепостта

 на всичко истинско и смислено.

Обичайте се, хора, в своя дом,

от бялата зора на чисти помисли

с любов да съживим живот ранен.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??