26 jun 2008, 23:41

Убиец

  Poesía » Otra
781 0 4

Убиец

 

 

Понякога миналото ни застига

 

и застрелва настоящето ни в гръб,

 

разкъсва дробовете ни със този изстрел

 

и те неистово кървят.

 

В главата ни  шеметно прелитат спомени,

 

като ролката на скъсан филм

 

и се чува само -

 

брррррррррррррррр,

 

звукът отеква, кадрите замират,

 

утихва лудият им бяг.

 

Понякога миналото  се оказва

 

наемният убиец, дошъл да ни отнеме

 

утрешния ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© N. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...