Убиец
Понякога миналото ни застига
и застрелва настоящето ни в гръб,
разкъсва дробовете ни със този изстрел
и те неистово кървят.
В главата ни шеметно прелитат спомени,
като ролката на скъсан филм
и се чува само -
брррррррррррррррр,
звукът отеква, кадрите замират,
утихва лудият им бяг.
Понякога миналото се оказва
наемният убиец, дошъл да ни отнеме
утрешния ден.
© N. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
