Jun 26, 2008, 11:41 PM

Убиец

  Poetry » Other
788 0 4

Убиец

 

 

Понякога миналото ни застига

 

и застрелва настоящето ни в гръб,

 

разкъсва дробовете ни със този изстрел

 

и те неистово кървят.

 

В главата ни  шеметно прелитат спомени,

 

като ролката на скъсан филм

 

и се чува само -

 

брррррррррррррррр,

 

звукът отеква, кадрите замират,

 

утихва лудият им бяг.

 

Понякога миналото  се оказва

 

наемният убиец, дошъл да ни отнеме

 

утрешния ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© N. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...