15 oct 2008, 20:31

Убий луната 

  Poesía » De amor
681 0 7

Не ме лекувай със измислени целувки! 
Аз нямам нужда да съм по-добра. 
С разделите съм свикнала.  И с всичко,.  
болката в гърдите ми е вече тишина. 

Постой за миг до мен преди да си отидеш,  
или преди това да тръгна тихо аз.  
Да те намразя, трябва твърде много сила,; 
Да те обичам не достига само страст. 

Постой,  а след това убий луната! 
Запази си само късче  светлина. 
Превърни ме в спомен, недописана соната,. 
превърни ме в ласка стоплила нощта.  

Не ме лекувай със измислени целувки!  
Сега върви си,  просто си върви! 
С разделите съм свикнала.  И с всичко, 
но боли ме...  Толкова боли... 

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??