Убий луната
Не ме лекувай със измислени целувки!
Аз нямам нужда да съм по-добра.
С разделите съм свикнала. И с всичко,.
болката в гърдите ми е вече тишина.
Постой за миг до мен преди да си отидеш,
или преди това да тръгна тихо аз.
Да те намразя, трябва твърде много сила,;
Да те обичам не достига само страст.
Постой, а след това убий луната!
Запази си само късче светлина.
Превърни ме в спомен, недописана соната,.
превърни ме в ласка стоплила нощта.
Не ме лекувай със измислени целувки!
Сега върви си, просто си върви!
С разделите съм свикнала. И с всичко,
но боли ме... Толкова боли...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
