Студът, тъмнината,
ножът в ръката,
с роза в косата,
красивата убийца,
осветена от луната.
Ангелско лицето
убива без да трепне,
каменно сърцето
в тъмнината шепне.
Няма ни сълза,
ни болка,
остана само тишина
и малка надежда
за по-добра съдба.
НЕ!
Това е, което иска тя -
да убива и да бяга без следа.
Тя е войната в нашите души,
тя е сълзата в нашите очи,
тя е кошмарът в нашите нощи,
тя е болката, изсмукваща нашите мощи!
© Галина Todos los derechos reservados