26 dic 2007, 18:43

Убийца

  Poesía
818 0 4

Студът, тъмнината,
ножът в ръката,
с роза в косата,
красивата убийца,
осветена от луната.
Ангелско лицето
убива без да трепне,
каменно сърцето
в тъмнината шепне.
Няма ни сълза,
ни болка,
остана само тишина
и малка надежда
за по-добра съдба.
НЕ!
Това е, което иска тя -
да убива и да бяга без следа.
Тя е войната в нашите души,
тя е сълзата в нашите очи,
тя е кошмарът в нашите нощи,
тя е болката, изсмукваща нашите мощи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...