26.12.2007 г., 18:43

Убийца

817 0 4

Студът, тъмнината,
ножът в ръката,
с роза в косата,
красивата убийца,
осветена от луната.
Ангелско лицето
убива без да трепне,
каменно сърцето
в тъмнината шепне.
Няма ни сълза,
ни болка,
остана само тишина
и малка надежда
за по-добра съдба.
НЕ!
Това е, което иска тя -
да убива и да бяга без следа.
Тя е войната в нашите души,
тя е сълзата в нашите очи,
тя е кошмарът в нашите нощи,
тя е болката, изсмукваща нашите мощи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...