Студът, тъмнината,
ножът в ръката,
с роза в косата,
красивата убийца,
осветена от луната.
Ангелско лицето
убива без да трепне,
каменно сърцето
в тъмнината шепне.
Няма ни сълза,
ни болка,
остана само тишина
и малка надежда
за по-добра съдба.
НЕ!
Това е, което иска тя -
да убива и да бяга без следа.
Тя е войната в нашите души,
тя е сълзата в нашите очи,
тя е кошмарът в нашите нощи,
тя е болката, изсмукваща нашите мощи!
© Галина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
