4 ago 2009, 23:44

Убийцата Любов

1K 0 3

Не, не те познавам, лудетино безпощадна.
Само щуротии всякакви за теб съм чувала.
Клонинги си притежавала,
остри ножове си криела,
умело си ги забивала.
С кръвта чужда си се хранила,
с вампири си била бъркана,
лудост навред си всявала.
До гибел хората си водила,
ненаситница коварна си била.

Хайде, появи се ти пред мен, за да видя
колко по-силна си от моя чар вроден.
Имам своята увереност, жажда мощна и
вдъхновеност светла.
Хайде, пронижи ме с твойта мощ, но знай -
от материя не съм, а от зов.
Зовът на духа, душата и небесата.
Вятър съм и огън, и стихия.
С какво ще ме пронижеш? Как ще ме убиеш?
Цяла съм - навсякъде съм.
Как ще ме догониш, уловиш и нараниш?
Не, по-голяма съм от теб,
защото ти си част от мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за градивната критика, но на днешна дата на мен ми харесва по този начин изразено в друг ден и време, може да е другояче,но и тогава не вярвам да се опитам да променя девствения вид на мисълта и усещанията ми за творчество
  • Ами,струва ми се някак разпиляно.Бих ти предложила още малко да поработиш върху него.Прилича ми на нахвърлян първи вариант.
  • Какво всъщност означава новата думичка "пронизиш"?
    Бъди по-прецизна. Идеята е добра. Но ако не беше заглавието, нямаше да се разбере за какво всъщност става дума...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...