Убийцата Любов
Не, не те познавам, лудетино безпощадна.
Само щуротии всякакви за теб съм чувала.
Клонинги си притежавала,
остри ножове си криела,
умело си ги забивала.
С кръвта чужда си се хранила,
с вампири си била бъркана,
лудост навред си всявала.
До гибел хората си водила,
ненаситница коварна си била.
Хайде, появи се ти пред мен, за да видя
колко по-силна си от моя чар вроден.
Имам своята увереност, жажда мощна и
вдъхновеност светла.
Хайде, пронижи ме с твойта мощ, но знай -
от материя не съм, а от зов.
Зовът на духа, душата и небесата.
Вятър съм и огън, и стихия.
С какво ще ме пронижеш? Как ще ме убиеш?
Цяла съм - навсякъде съм.
Как ще ме догониш, уловиш и нараниш?
Не, по-голяма съм от теб,
защото ти си част от мен.
© София Русева All rights reserved.
в друг ден и време, може да е другояче,но и тогава не вярвам да се опитам да променя девствения вид на мисълта и усещанията ми за творчество 
