24 jun 2008, 18:31

Убийствената гордост и инат на твоето сърце

1.5K 1 0

Сутрин е, слънцето изгрява.

Започва пак денят,

а в мен огромната тъга навява

болка и разочарование в съня.

 

Очите ми не искат да погледнат.

Утрото на този ден познат –

изпълнен пак с безброй сълзи,

пресушили вече моите очи.

 

Очакването е толкова жестоко.

Обсебва изцяло моето сърце.

Самотата е толкова дълбоко

и болката от изгубените две ръце.

 

Аз тръгнах си обидена и наранена,

от теб отново несправедливо обвинена.

И ето вече трети ден

чакам те да дойдеш ти при мен.

 

Да дойдеш и да ме прегърнеш с твоите ръце,

да ме целунеш с твойте устни,

да почувствам нежността на твоето сърце

и да чуя очакваните думи:

“Обичам те”,

                  “Липсваш ми”,

                                        “Прости ми”...

 

Но ето, че не идваш ти,

остави ме да тръгна огорчена.

Изглежда ти е все едно,

защото не поправяш извършеното зло.

 

Сърцето ми не може да те чака,

когато пожелаеш да го нараниш,

да го оставиш сам само в мрака

и когато пожелаеш да го възродиш.

 

Когато двама се обичат,

няма гордост и инат.

Прощават си и продължават

ръка за ръка в объркания свят.

 

Аз те пускам, отивай си, върви,

дано намериш щастието свое.

За мен и любовта ми забрави,

щом не я разбра и оцени.

 

Слънцето залязва, умира този ден.

Мрак е хванал сърцето ми в плен.

В мрак и болка, тъга и самота

се превърна чистата любов на моето сърце

от убийствената гордост и инат на твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...