...Убива ме...

Poesía

776 0 1

Сякаш времето е вече неброимо,
сякаш часовете се превърнаха в море,
сякаш дните имената си загубиха,
и аз загубих се във дните,
във бездънното море...

Имах силата да се усмихвам, да се смея,
имах волята да следвам своя блян,
имах мигове на слабост, на безсилие,
но преборвах ги... Защото беше ти до мен!...

Имах огън във сърцето,
имах плам,
имах надежда...
имах теб!...

Имах ангел,
имах топлина,
имах обич...
имаше на кой да я дада...

Вече те няма...
А обичта ме убива...
... Убива ме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Apaika (Арлина)

о нее...може да боли...но не убива!!!

2007-10-15T09:18:32+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0