...Убива ме...

Поэзия

778 0 1

Сякаш времето е вече неброимо,
сякаш часовете се превърнаха в море,
сякаш дните имената си загубиха,
и аз загубих се във дните,
във бездънното море...

Имах силата да се усмихвам, да се смея,
имах волята да следвам своя блян,
имах мигове на слабост, на безсилие,
но преборвах ги... Защото беше ти до мен!...

Имах огън във сърцето,
имах плам,
имах надежда...
имах теб!...

Имах ангел,
имах топлина,
имах обич...
имаше на кой да я дада...

Вече те няма...
А обичта ме убива...
... Убива ме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...