28 feb 2007, 20:33

Убивайки ме бавно...или това, за което бих продала душата си дори

  Poesía
748 0 1
Дълбоко в недрата на младата ми душа,
дълбоко в центъра на обърканото ми съзнание,
в самото начало на моят живот...
Там някъде, обградени от мъчителна болка,
там, където човешкото око не може да проникне,
там, вътре в мен, се зараждат сладко-горчивите чувства,
разкъсващи душата ми в тоя мрачен миг.
Долавям бавните, меланхолични звуци
на една така тъжна мелодия.
Сърцето ми започва да бие в мелодичния ритъм,
докато топли и чисти като кристали сълзи
се стичат по румените ми бузи.
Сладка болка завзема всяка моя клетка.
Чувствам, че потъвам...
сякаш тежък камък е завързан за врата ми.
Но желая ли да се откъсна от камъка?!
Нещо така тайнствено и примамливо има в пропастта, зейнала под мен,
нещо греховно и така чаровно...
Някаква неописуема топлина и нежност.
Да, сладка болка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Нещо така тайнствено и примамливо има в пропастта, зейнала под мен,
    нещо греховно и така чаровно..."
    много ми харесва 6!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...