Убивайки ме бавно...или това, за което бих продала душата си дори

Дълбоко в недрата на младата ми душа,
дълбоко в центъра на обърканото ми съзнание,
в самото начало на моят живот...
Там някъде, обградени от мъчителна болка,
там, където човешкото око не може да проникне,
там, вътре в мен, се зараждат сладко-горчивите чувства,
разкъсващи душата ми в тоя мрачен миг.
Долавям бавните, меланхолични звуци
на една така тъжна мелодия.
Сърцето ми започва да бие в мелодичния ритъм,
докато топли и чисти като кристали сълзи
се стичат по румените ми бузи.
Сладка болка завзема всяка моя клетка.
Чувствам, че потъвам...
сякаш тежък камък е завързан за врата ми.
Но желая ли да се откъсна от камъка?!
Нещо така тайнствено и примамливо има в пропастта, зейнала под мен,
нещо греховно и така чаровно...
Някаква неописуема топлина и нежност.
Да, сладка болка...