28 февр. 2007 г., 20:33

Убивайки ме бавно...или това, за което бих продала душата си дори

751 0 1
Дълбоко в недрата на младата ми душа,
дълбоко в центъра на обърканото ми съзнание,
в самото начало на моят живот...
Там някъде, обградени от мъчителна болка,
там, където човешкото око не може да проникне,
там, вътре в мен, се зараждат сладко-горчивите чувства,
разкъсващи душата ми в тоя мрачен миг.
Долавям бавните, меланхолични звуци
на една така тъжна мелодия.
Сърцето ми започва да бие в мелодичния ритъм,
докато топли и чисти като кристали сълзи
се стичат по румените ми бузи.
Сладка болка завзема всяка моя клетка.
Чувствам, че потъвам...
сякаш тежък камък е завързан за врата ми.
Но желая ли да се откъсна от камъка?!
Нещо така тайнствено и примамливо има в пропастта, зейнала под мен,
нещо греховно и така чаровно...
Някаква неописуема топлина и нежност.
Да, сладка болка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Нещо така тайнствено и примамливо има в пропастта, зейнала под мен,
    нещо греховно и така чаровно..."
    много ми харесва 6!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...