5 nov 2008, 20:32

Участ или избор

903 0 2
Аз скрих от тебе самотата на морето,
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.

А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!

Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка.

Тихо, тихо, в утринна роса смълчана
идва самотата и само тя остана.
А помниш ли в онази влажна гора веднъж
как нежно и галещо ни докосна хладен дъжд?

По най-райския път с теб вървях,
а сега най-адската участ избрах -
сама да бъда, но зная, старостта
някой ден, без жал ще ме накара да платя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стихът е прекрасен ! Но не ми хареса,че пишеш за самота ...това ме натъжава...щастието е там някъде.....ще го намериш
  • Познато чувство! Хареса ми стиха ти! Не се отчайвай, горе главата

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...