5 nov 2008, 20:32

Участ или избор

901 0 2
Аз скрих от тебе самотата на морето,
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.

А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!

Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка.

Тихо, тихо, в утринна роса смълчана
идва самотата и само тя остана.
А помниш ли в онази влажна гора веднъж
как нежно и галещо ни докосна хладен дъжд?

По най-райския път с теб вървях,
а сега най-адската участ избрах -
сама да бъда, но зная, старостта
някой ден, без жал ще ме накара да платя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стихът е прекрасен ! Но не ми хареса,че пишеш за самота ...това ме натъжава...щастието е там някъде.....ще го намериш
  • Познато чувство! Хареса ми стиха ти! Не се отчайвай, горе главата

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...