5 nov 2008, 20:32
Участ или избор
Аз скрих от тебе самотата на морето,
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.
А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!
Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка.
Тихо, тихо, в утринна роса смълчана
идва самотата и само тя остана.
А помниш ли в онази влажна гора веднъж
как нежно и галещо ни докосна хладен дъжд?
По най-райския път с теб вървях,
а сега най-адската участ избрах -
сама да бъда, но зная, старостта
някой ден, без жал ще ме накара да платя!
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.
А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!
Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка.
Тихо, тихо, в утринна роса смълчана
идва самотата и само тя остана.
А помниш ли в онази влажна гора веднъж
как нежно и галещо ни докосна хладен дъжд?
По най-райския път с теб вървях,
а сега най-адската участ избрах -
сама да бъда, но зная, старостта
някой ден, без жал ще ме накара да платя!
© Симона Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
стихът е прекрасен ! Но не ми хареса,че пишеш за самота ...това ме натъжава...щастието е там някъде.....ще го намериш
-
Познато чувство! Хареса ми стиха ти! Не се отчайвай, горе главата
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
