5 нояб. 2008 г., 20:32

Участ или избор

899 0 2
Аз скрих от тебе самотата на морето,
тъгата на звездите и горчивината на кафето.
Аз дръзко прекратих всяка тишина,
давах, носех и желаех само топлина.

А ето, днес съм както винаги сама и мълчалива,
животът ми е нищо и скоро си отива.
Да бях опитала поне
да обикна друг, да поживея, но не!

Избрах си да остана в мрак,
въпреки че неведнъж ми даваше животът знак.
Вече няма радост, няма светлинка,
не остана дори и някой да подаде ръка.

Тихо, тихо, в утринна роса смълчана
идва самотата и само тя остана.
А помниш ли в онази влажна гора веднъж
как нежно и галещо ни докосна хладен дъжд?

По най-райския път с теб вървях,
а сега най-адската участ избрах -
сама да бъда, но зная, старостта
някой ден, без жал ще ме накара да платя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стихът е прекрасен ! Но не ми хареса,че пишеш за самота ...това ме натъжава...щастието е там някъде.....ще го намериш
  • Познато чувство! Хареса ми стиха ти! Не се отчайвай, горе главата

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...