5 may 2004, 20:16

Ученическа любов

  Poesía
2.8K 0 4
Ученическа любов

Срещнах тe aз случайно,
Но харесах те безкрайно.
Исках аз да те забравя,
Но сърцето ми не позволява!
Твоята усмивка нежна,
чиста,като буря снежна,
в мен събужда добрина
И запалва огъня на любовта!
Мога дa те чакам цял живот,
За теб ще мина и през огън,и потоп,
Стига ангел от небето,
Да ми даде ключа от сърцето,
На момчето,в което влюбих се аз
И за него мисля си в захлас.
А ти който четеш това,
Затвори очи и си представи,
Момичето с кафявите очи,чието сърце
Окончателно плени!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...