– Училище-мъчилище! – с ръка
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок!
За нас не се и сещаш - а защо ли?!" –
поглеждат го отново с укор строг
учебникът и счупеният молив.
И речникът заканва му се пак,
захвърлен под измачкани тетрадки:
"Не ме потърси!... Че си бил юнак
се хвалиш... но игрите пò са сладки!" ...