Учител по Любов
Пале малко бяло,
с тъничко гласче,
в крачола се е спряло,
със зъбки ме боде.
Когато се опитам,
да му избягам от обхват,
в тревоги то залита,
и усилва своя хват.
Вземам го в дланта си,
То радостно скимти,
с езичето ме близва,
с очите си мълви.
Чувам му сърцето,
как бие в захлас,
двама сме в морето,
на енергийния баланс.
С поглед пълен с нежност,
и душица цяла... зов,
навява ми с копнежност,
бялото кълбенце
... учител по Любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
