Миг31
193 1289
6.10.2021 г., 22:04 ч.

Учител по Любов 

  Поезия
569 3 6

Пале малко бяло,
с тъничко гласче,
в крачола се е спряло,
със зъбки ме боде.
Когато се опитам,
да му избягам от обхват,
в тревоги то залита,
и усилва своя хват.
Вземам го в дланта си,
То радостно скимти,
с езичето ме близва,
с очите си мълви.
Чувам му сърцето,
как бие в захлас,
двама сме в морето,
на енергийния баланс.
С поглед пълен с нежност,
и душица  цяла... зов,
навява ми с копнежност,
бялото кълбенце
... учител по Любов! 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • генек (Георги Коновски) 😅
  • Привет Миночка! Привет батко Гошо! Благодаря , че наминавате, така ме окуражавате да пиша и споделям!
  • А мъжете?
    Хубаво! Моят кокер може да убие човек с близане...
  • Миг, аз също имам кучета и се радвам, че така прекрасно си описала поведението на твоето. Точна така е, те обичат безусловно, много ми хареса стихчето!
  • Благодаря батко Стойчо за хубавия коментар! От тях(животните) можем да се научим да обичаме безусловно!
  • На село израснах с ловни кучета...Страшно много се радвам,че сега получих за вярна служба един приятел:чихуахуа!
    Поздравления за написаното от теб, Миг!
Предложения
: ??:??