tsveti4ka (Цвет)
198 271
30 may 2017, 18:57

Учителско 

  Poesía
447 0 1

Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача,
втора ме кръжи.
Ах колко искам да наваксам! –
тихо мисля си.
От всеки ъгъл ме очаква
знаещ ученик.
Как иска ми се да дочакам
славния му миг!
И зная колко е широка
нашата Земя.
Но на света е най-висока
детската душа.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, да! Детската душа хвърчи на виссоко, за съжаление животът я сваля на земята рано или късно. Поздрав!
Propuestas
: ??:??