tsveti4ka (Цвет)
198 273
May 30, 2017, 6:57 PM

Учителско 

  Poetry
364 0 1

Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача,
втора ме кръжи.
Ах колко искам да наваксам! –
тихо мисля си.
От всеки ъгъл ме очаква
знаещ ученик.
Как иска ми се да дочакам
славния му миг!
И зная колко е широка
нашата Земя.
Но на света е най-висока
детската душа.

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, да! Детската душа хвърчи на виссоко, за съжаление животът я сваля на земята рано или късно. Поздрав!
Random works
: ??:??