tsveti4ka (Цвет)
198 271
30.05.2017 г., 18:57 ч.

Учителско 

  Поезия
444 0 1

Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача,
втора ме кръжи.
Ах колко искам да наваксам! –
тихо мисля си.
От всеки ъгъл ме очаква
знаещ ученик.
Как иска ми се да дочакам
славния му миг!
И зная колко е широка
нашата Земя.
Но на света е най-висока
детската душа.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, да! Детската душа хвърчи на виссоко, за съжаление животът я сваля на земята рано или късно. Поздрав!
Предложения
: ??:??