13 feb 2010, 11:26

Удавена...

  Poesía » Otra
1.1K 0 15

Потопих се в очите ти...
... толкова пъстри!
Не помръдвах... не дишах, потънала в страх -
да не изчезне магията и
наум се прекръстих,
и оставих преструвки, и пози, и свян...
Бях просто удавена
от усмихната нежност
минаваща бързо - просто за миг
в очите ти пъстри.
И пак безнадежност
покриваше всичко като някакъв щит...
Разтапях се бавно -
като сибирския ледник...
Превръщах се в силна и буйна река!
Потичах към теб - моят отшелник -
и бавно се спирах при теб на брега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...