Потопих се в очите ти...
... толкова пъстри!
Не помръдвах... не дишах, потънала в страх -
да не изчезне магията и
наум се прекръстих,
и оставих преструвки, и пози, и свян...
Бях просто удавена
от усмихната нежност
минаваща бързо - просто за миг
в очите ти пъстри.
И пак безнадежност
покриваше всичко като някакъв щит...
Разтапях се бавно -
като сибирския ледник...
Превръщах се в силна и буйна река!
Потичах към теб - моят отшелник -
и бавно се спирах при теб на брега...
© Паула Петрова All rights reserved.