Feb 13, 2010, 11:26 AM

Удавена... 

  Poetry » Other
855 0 15

Потопих се в очите ти...
... толкова пъстри!
Не помръдвах... не дишах, потънала в страх -
да не изчезне магията и
наум се прекръстих,
и оставих преструвки, и пози, и свян...
Бях просто удавена
от усмихната нежност
минаваща бързо - просто за миг
в очите ти пъстри.
И пак безнадежност
покриваше всичко като някакъв щит...
Разтапях се бавно -
като сибирския ледник...
Превръщах се в силна и буйна река!
Потичах към теб - моят отшелник -
и бавно се спирах при теб на брега...

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??