Дъждът начало е на есен,
която в клетките горчи,
и в тази есен безсърдечно
невидимо над нас мълчи
и капе в празната ни стая,
като от кръста на Христос,
една, превърнала се в заем –
удавена от срам любов...
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados
"Дъждът начало е на есен,
която в клетките горчи,"