4 jul 2014, 14:52

Удавница в теб

1K 0 4

Най-сладки устните ти са на зазоряване,

като гарафа, пълна с плодов еликсир,

по-пивки са от отлежало, плътно вино,

по-неизследими и от необятна морска шир.

 

Най-топли са очите ти по пладне, когато

примамливи отблясъци играят нежно в тях

подобно разпилени слънчеви кристали,

блещукащи върху пречистен януарски сняг.

 

Най-дръзки са ръцете ти на мръкване,

неукротими стават като придошла река.

Но в брод и брегове спасение не търся.

Да съм удавница във теб е моята съдба.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последното четиристишие ме подведе на първо четене. Сметнах безусловното обричане на лирическата за твърде крайно. Обичащата истински жена, често е склонна да плати всяка цена, което крие за нея риск от безконечен низ едностранни компромиси. Любовта й ще влезе в руслото на непълноценно съществуване, а самата тя, може дори да го приеме след време за нещо нормално. Това няма да е любов, поне не тази, на която се е врекла в началото.
    Сетне си рекох, че може би, аз разсъждавам крайно и манипулирайки с прекалено черни краски условията, поставям оброка на лирическата в предизвестено губеща позиция. Любовта е велико чувство и сякаш е за предпочитане, жената да бъде клета удавница в обичта си към някой друг, отколкото, лишена от това чувство, да се дави в самосъжаление, разочарование, отчаяние, неудовлетвореност, т.е, само в себе си.
    Накрая, вече при третия прочит, ми стана весело, защото видях, че, изваждайки от контекста една-единствена думичка - "удавница" съм се поддал на явно превалиращия днес в мен песимизъм, влагайки конска доза от него в упражняваните разсъждения. В стихото няма нито една негативна нотка - Устните на любимия са сладки, очите топли, а ръцете, желано-дръзки. Това си е любов между двама в нейния чист вид. Последният стих - "Да съм удавница в теб е моята съдба" всъщност е само част от философското измерение на женското начало. Прекрасна част! - Заложената първично у жената потребност от Принадлежност.
    Дали да не прочета още веднъж стихотворението?!...
  • Прекрасен стих!Поздрав
  • Оригинална мисьл! Браво!
  • Най-топли са очите ти по пладне.Най- дръзки са ръцете ти на мръкване!Да съм удавница във теб е моята съдба! Страхотно! Браво! Бъди винаги такава!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...