4.07.2014 г., 14:52

Удавница в теб

1K 0 4

Най-сладки устните ти са на зазоряване,

като гарафа, пълна с плодов еликсир,

по-пивки са от отлежало, плътно вино,

по-неизследими и от необятна морска шир.

 

Най-топли са очите ти по пладне, когато

примамливи отблясъци играят нежно в тях

подобно разпилени слънчеви кристали,

блещукащи върху пречистен януарски сняг.

 

Най-дръзки са ръцете ти на мръкване,

неукротими стават като придошла река.

Но в брод и брегове спасение не търся.

Да съм удавница във теб е моята съдба.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последното четиристишие ме подведе на първо четене. Сметнах безусловното обричане на лирическата за твърде крайно. Обичащата истински жена, често е склонна да плати всяка цена, което крие за нея риск от безконечен низ едностранни компромиси. Любовта й ще влезе в руслото на непълноценно съществуване, а самата тя, може дори да го приеме след време за нещо нормално. Това няма да е любов, поне не тази, на която се е врекла в началото.
    Сетне си рекох, че може би, аз разсъждавам крайно и манипулирайки с прекалено черни краски условията, поставям оброка на лирическата в предизвестено губеща позиция. Любовта е велико чувство и сякаш е за предпочитане, жената да бъде клета удавница в обичта си към някой друг, отколкото, лишена от това чувство, да се дави в самосъжаление, разочарование, отчаяние, неудовлетвореност, т.е, само в себе си.
    Накрая, вече при третия прочит, ми стана весело, защото видях, че, изваждайки от контекста една-единствена думичка - "удавница" съм се поддал на явно превалиращия днес в мен песимизъм, влагайки конска доза от него в упражняваните разсъждения. В стихото няма нито една негативна нотка - Устните на любимия са сладки, очите топли, а ръцете, желано-дръзки. Това си е любов между двама в нейния чист вид. Последният стих - "Да съм удавница в теб е моята съдба" всъщност е само част от философското измерение на женското начало. Прекрасна част! - Заложената първично у жената потребност от Принадлежност.
    Дали да не прочета още веднъж стихотворението?!...
  • Прекрасен стих!Поздрав
  • Оригинална мисьл! Браво!
  • Най-топли са очите ти по пладне.Най- дръзки са ръцете ти на мръкване!Да съм удавница във теб е моята съдба! Страхотно! Браво! Бъди винаги такава!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...