4.07.2014 г., 14:52

Удавница в теб

1K 0 4

Най-сладки устните ти са на зазоряване,

като гарафа, пълна с плодов еликсир,

по-пивки са от отлежало, плътно вино,

по-неизследими и от необятна морска шир.

 

Най-топли са очите ти по пладне, когато

примамливи отблясъци играят нежно в тях

подобно разпилени слънчеви кристали,

блещукащи върху пречистен януарски сняг.

 

Най-дръзки са ръцете ти на мръкване,

неукротими стават като придошла река.

Но в брод и брегове спасение не търся.

Да съм удавница във теб е моята съдба.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последното четиристишие ме подведе на първо четене. Сметнах безусловното обричане на лирическата за твърде крайно. Обичащата истински жена, често е склонна да плати всяка цена, което крие за нея риск от безконечен низ едностранни компромиси. Любовта й ще влезе в руслото на непълноценно съществуване, а самата тя, може дори да го приеме след време за нещо нормално. Това няма да е любов, поне не тази, на която се е врекла в началото.
    Сетне си рекох, че може би, аз разсъждавам крайно и манипулирайки с прекалено черни краски условията, поставям оброка на лирическата в предизвестено губеща позиция. Любовта е велико чувство и сякаш е за предпочитане, жената да бъде клета удавница в обичта си към някой друг, отколкото, лишена от това чувство, да се дави в самосъжаление, разочарование, отчаяние, неудовлетвореност, т.е, само в себе си.
    Накрая, вече при третия прочит, ми стана весело, защото видях, че, изваждайки от контекста една-единствена думичка - "удавница" съм се поддал на явно превалиращия днес в мен песимизъм, влагайки конска доза от него в упражняваните разсъждения. В стихото няма нито една негативна нотка - Устните на любимия са сладки, очите топли, а ръцете, желано-дръзки. Това си е любов между двама в нейния чист вид. Последният стих - "Да съм удавница в теб е моята съдба" всъщност е само част от философското измерение на женското начало. Прекрасна част! - Заложената първично у жената потребност от Принадлежност.
    Дали да не прочета още веднъж стихотворението?!...
  • Прекрасен стих!Поздрав
  • Оригинална мисьл! Браво!
  • Най-топли са очите ти по пладне.Най- дръзки са ръцете ти на мръкване!Да съм удавница във теб е моята съдба! Страхотно! Браво! Бъди винаги такава!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...