И в кал и сажди разглобена,
всеки болт с ръждясала резба.
Колко време ли отнема,
да разпробиеш нечия съдба?
Гърди студени-тенекия.
Сърцето вкаменен живак.
Душата в джоба бързо скрий я
да не се превърне в оджак.
В пресъхналите извори-очите
Изплувай първо в тях, напук.
Не съжалявай ти за дълбините.
Бъди водата в стария улук.
И в малко менче открадни си
капка порив за живот.
Че времето е непокорна птица.
Без спирачки, без автопилот.
© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados