9 nov 2022, 9:58  

Оджак 

  Poesía
316 2 1

И в кал и сажди разглобена, 

всеки болт с ръждясала резба. 

Колко време ли отнема, 

да разпробиеш нечия съдба? 

 

Гърди студени-тенекия. 

Сърцето вкаменен живак.

Душата в джоба бързо скрий я

да не се превърне в оджак.

 

В пресъхналите извори-очите

Изплувай първо в тях, напук.

Не съжалявай ти за дълбините. 

Бъди водата в стария улук.

 

И в малко менче открадни си

капка порив за живот.

Че времето е непокорна птица. 

Без спирачки, без автопилот.

© ДИВИЯТ КОН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??