9.11.2022 г., 9:58 ч.  

Оджак 

  Поезия
211 2 1

И в кал и сажди разглобена, 

всеки болт с ръждясала резба. 

Колко време ли отнема, 

да разпробиеш нечия съдба? 

 

Гърди студени-тенекия. 

Сърцето вкаменен живак.

Душата в джоба бързо скрий я

да не се превърне в оджак.

 

В пресъхналите извори-очите

Изплувай първо в тях, напук.

Не съжалявай ти за дълбините. 

Бъди водата в стария улук.

 

И в малко менче открадни си

капка порив за живот.

Че времето е непокорна птица. 

Без спирачки, без автопилот.

© ДИВИЯТ КОН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??