Nov 9, 2022, 9:58 AM  

Оджак

  Poetry
699 2 1

И в кал и сажди разглобена, 

всеки болт с ръждясала резба. 

Колко време ли отнема, 

да разпробиеш нечия съдба? 

 

Гърди студени-тенекия. 

Сърцето вкаменен живак.

Душата в джоба бързо скрий я

да не се превърне в оджак.

 

В пресъхналите извори-очите

Изплувай първо в тях, напук.

Не съжалявай ти за дълбините. 

Бъди водата в стария улук.

 

И в малко менче открадни си

капка порив за живот.

Че времето е непокорна птица. 

Без спирачки, без автопилот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИВИЯТ КОН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...