15 ago 2007, 22:18

УДОБНО МИ Е 

  Poesía
873 1 15
 

Удобно ми е, свих се в ъгъла,

между две недовършени стихотворения.

Простих на всички, дето са ме лъгали,

и в себе си потърсих извинение.


За неизпълнените обещания,

които съм раздала с редки пръсти.

Те отлежават в джоба на мълчанието

и чакат съвестта да ги потърси.


Нима е всъщност прошката вина,

узряла в огъня на самотата,

в безсънни нощи с тъмни очила,

сред оредели стъпки на приятели?



Неподредени мисли наобратно

в носталгия към вечност и безвремие

и зимния копнеж по лятото,

между две недовършени стихотворения.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??