УДОБНО МИ Е
Удобно ми е, свих се в ъгъла,
между две недовършени стихотворения.
Простих на всички, дето са ме лъгали,
и в себе си потърсих извинение.
За неизпълнените обещания,
които съм раздала с редки пръсти.
Те отлежават в джоба на мълчанието
и чакат съвестта да ги потърси.
Нима е всъщност прошката вина,
узряла в огъня на самотата,
в безсънни нощи с тъмни очила,
сред оредели стъпки на приятели?
Неподредени мисли наобратно
в носталгия към вечност и безвремие
и зимния копнеж по лятото,
между две недовършени стихотворения.
© Дочка Василева All rights reserved.
