Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза -
пропуска въздуха
една сълза.
Една тъга полегна със умората си,
с клепките си - във брега.
Една вълна изтънчено-гореща,
морна.
Една отпусната душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse