уЕдинение (Скалите на Варвара знаят!)
Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза -
пропуска въздуха
една сълза.
Една тъга полегна със умората си,
с клепките си - във брега.
Една вълна изтънчено-гореща,
морна.
Една отпусната душа.
Разпуснат - взорът се ветрее -
разпръснат в точки светлина.
И морската вълна се смее,
с дантели гали му слуха.
С усмивки бели,
слели трелите си - чистота -
разпенените чувства
се отделят,
спрели -
осмислят себе си - във свобода.
И стореното ни се стори
нишчици разстелени -
извезаните,
спомнените спомени
по тялото на Цялостта -
прозирно-звездно
-перлено.
© Северина Даниелова All rights reserved.
