26 may 2012, 16:52

Угасваща светлина

1.1K 0 1

          Угасваща светлина


Разстилат се звездиците в небето,

парченцата от пъзела изграждат...

Кое ли вдъхновено движи битието?

От какво ли тез звезди се раждат?

Пламъчета трепкат във безкрая,

пътят става тъмен и потъващ,

докато успее светлина да засияе,

в ситни камъни ще се препъваш.

 

В началото бе Светлината.

Но какво ли породило я? – се питам.

Прекършена се тлее красотата,

в света покварен тя прелита...

А в него всичко ценно си отива.

Спасение ù трябва на душата,

която в самотата си заспива

все по-далеч от светлината...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "..която в самотата си заспива

    все по-далеч от светлината..." бих пожелал на душата поне красив път, но знаеш ли, според мен душата никога не е самотна. Ако е Негов плод, то Той се грижи за нея. Не, не би била самотна. Харесва ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...