26 may 2012, 16:52

Угасваща светлина

1.1K 0 1

          Угасваща светлина


Разстилат се звездиците в небето,

парченцата от пъзела изграждат...

Кое ли вдъхновено движи битието?

От какво ли тез звезди се раждат?

Пламъчета трепкат във безкрая,

пътят става тъмен и потъващ,

докато успее светлина да засияе,

в ситни камъни ще се препъваш.

 

В началото бе Светлината.

Но какво ли породило я? – се питам.

Прекършена се тлее красотата,

в света покварен тя прелита...

А в него всичко ценно си отива.

Спасение ù трябва на душата,

която в самотата си заспива

все по-далеч от светлината...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "..която в самотата си заспива

    все по-далеч от светлината..." бих пожелал на душата поне красив път, но знаеш ли, според мен душата никога не е самотна. Ако е Негов плод, то Той се грижи за нея. Не, не би била самотна. Харесва ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....