Угасваща светлина
Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат?
Пламъчета трепкат във безкрая,
пътят става тъмен и потъващ,
докато успее светлина да засияе,
в ситни камъни ще се препъваш.
В началото бе Светлината.
Но какво ли породило я? – се питам.
Прекършена се тлее красотата,
в света покварен тя прелита...
А в него всичко ценно си отива.
Спасение ù трябва на душата,
която в самотата си заспива
все по-далеч от светлината...
© Василена Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
все по-далеч от светлината..." бих пожелал на душата поне красив път, но знаеш ли, според мен душата никога не е самотна. Ако е Негов плод, то Той се грижи за нея. Не, не би била самотна. Харесва ми!