Угасваща светлина

26 мая 2012 г., 16:52

Поэзия » Философская

789 0 1

Угасваща светлина

Разстилат се звездиците в небето,

парченцата от пъзела изграждат...

Кое ли вдъхновено движи битието?

От какво ли тез звезди се раждат?

Пламъчета трепкат във безкрая,

пътят става тъмен и потъващ,

докато успее светлина да засияе,

в ситни камъни ще се препъваш.

В началото бе Светлината.

Но какво ли породило я? – се питам.

Прекършена се тлее красотата,

в света покварен тя прелита...

А в него всичко ценно си отива.

Спасение ù трябва на душата,

която в самотата си заспива

все по-далеч от светлината...