Угасваща светлина
Угасваща светлина
Разстилат се звездиците в небето,
парченцата от пъзела изграждат...
Кое ли вдъхновено движи битието?
От какво ли тез звезди се раждат?
Пламъчета трепкат във безкрая,
пътят става тъмен и потъващ,
докато успее светлина да засияе,
в ситни камъни ще се препъваш.
В началото бе Светлината.
Но какво ли породило я? – се питам.
Прекършена се тлее красотата,
в света покварен тя прелита...
А в него всичко ценно си отива.
Спасение ù трябва на душата,
която в самотата си заспива
все по-далеч от светлината...
© Василена Атанасова All rights reserved.
