1 jul 2008, 12:07

Угоявам своите илюзии

  Poesía » Otra
809 0 3

Угоявам своите илюзии,
подсилвам с доза витамини.
Добре са расли всички,
никоя не ме уплаши, та ти ли?

 

Да, и теб заключих
в света на нереалното.
Да, аз ти нарисувах характер,
граничещ с този на сакралното.

 

Угоявам своите илюзии.
Те бяха гладни, а егото ми искаше да се раздаде
и в сънища, несънувани,
греховните им същности да опознае добре.

 

Да, и теб направих
всичко, което поиска да бъдеш.
Да, и егото оставих
да се раздава самодоволно, а ти да го лъжеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...