Ухае ми на есен. И говори
на слънцето езика вътре в мен
и топла есен нежно ще отвори
денят ми още с миди украсен.
Съблича лято цветната си дреха
и тръгва с песен някъде на юг,
листата пак към златното поеха,
оставам с есента щастлива тук.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados