Ухае на Любов. Ухае. Ухае на напита стомна. Мома ли беше? Дявол знае. Като мома ще я запомня. Ухае на Любов. Ухае. И все при извора ме връща. Ухае на Любов. Ухае. Ухае празната ми къща.
И дано продължи да живее тази магико-фолклорна реалност успоредно с нашата! И въображаемата и виртуалната! Прекрасен стих! Поздрави!
P.S. Видях! По-късно или утре сутрин - на пощата.
Ами това още веднъж доказва, че идеята на изкуството не пада "от небето" - който пише, или рисува, или създава музика, или каквото там - в крайна сметка е продукт, колкото и сухо да звучи, на всичко, което става около него - в Добруджа, където живея аз,"напиването" на стомната на момата като обяснение в Любов не само че е обект на народното творчество, но и един от най-красивите обичаи, за които съм чувал. И досега битува тази мила шега - на теб май ти "напиха" стомната? Точно такива случайно дочути думи ме провокираха за този стих.Да, друг свят е - но още е жив!
Тъжен край, но въпреки това видях и слънце, и пролет, и разцъфнали дървета, даже селски мегдан и пендари на бели момински шии... Малко е да кажа, че ми хареса!!! Пренесе ме в един друг свят!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!