19.04.2008 г., 16:38

Ухание

892 0 10

 

 

 

Ухае на Любов.
Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше?
Дявол знае.
Като мома ще я запомня.
Ухае на Любов.
Ухае.
И все при извора ме връща.
Ухае на Любов.
Ухае.
Ухае празната ми къща.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ухае...погъделичка сетивата ми. Поздрав!
  • И дано продължи да живее тази магико-фолклорна реалност успоредно с нашата! И въображаемата и виртуалната!
    Прекрасен стих! Поздрави!
    P.S. Видях! По-късно или утре сутрин - на пощата.
  • Ухае...и на любов...и на тъга...
    прекрасна тъжна романтика...
    Хубаво!
  • Ами това още веднъж доказва, че идеята на изкуството не пада "от небето" - който пише, или рисува, или създава музика, или каквото там - в крайна сметка е продукт, колкото и сухо да звучи, на всичко, което става около него - в Добруджа, където живея аз,"напиването" на стомната на момата като обяснение в Любов не само че е обект на народното творчество, но и един от най-красивите обичаи, за които съм чувал. И досега битува тази мила шега - на теб май ти "напиха" стомната? Точно такива случайно дочути думи ме провокираха за този стих.Да, друг свят е - но още е жив!
  • Тъжен край, но въпреки това видях и слънце, и пролет, и разцъфнали дървета, даже селски мегдан и пендари на бели момински шии... Малко е да кажа, че ми хареса!!! Пренесе ме в един друг свят!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...