19.04.2008 г., 16:38 ч.

Ухание 

  Поезия » Любовна
689 0 10

 

 

 

Ухае на Любов.
Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше?
Дявол знае.
Като мома ще я запомня.
Ухае на Любов.
Ухае.
И все при извора ме връща.
Ухае на Любов.
Ухае.
Ухае празната ми къща.

 

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ухае...погъделичка сетивата ми. Поздрав!
  • И дано продължи да живее тази магико-фолклорна реалност успоредно с нашата! И въображаемата и виртуалната!
    Прекрасен стих! Поздрави!
    P.S. Видях! По-късно или утре сутрин - на пощата.
  • Ухае...и на любов...и на тъга...
    прекрасна тъжна романтика...
    Хубаво!
  • Ами това още веднъж доказва, че идеята на изкуството не пада "от небето" - който пише, или рисува, или създава музика, или каквото там - в крайна сметка е продукт, колкото и сухо да звучи, на всичко, което става около него - в Добруджа, където живея аз,"напиването" на стомната на момата като обяснение в Любов не само че е обект на народното творчество, но и един от най-красивите обичаи, за които съм чувал. И досега битува тази мила шега - на теб май ти "напиха" стомната? Точно такива случайно дочути думи ме провокираха за този стих.Да, друг свят е - но още е жив!
  • Тъжен край, но въпреки това видях и слънце, и пролет, и разцъфнали дървета, даже селски мегдан и пендари на бели момински шии... Малко е да кажа, че ми хареса!!! Пренесе ме в един друг свят!!!
  • романтичво но и тъжно...
    поздрави Белчен !
  • Неслучената любов -
    е празна къща...
    Така става понякога,дори и да ухае на любов.
    Хареса ми!
  • Сори, аз така го почувствах...
  • Защо? Романтично е?
  • Тъжно...!
Предложения
: ??:??