29 may 2020, 23:07

Ухание на любов... 

  Poesía » De amor, Verso libre
677 2 4

 

Уханието в душата,

светлината в нощта,

нощта в душата,

лъчите на деня,

ухание на любов...

 

Като птичката, която ще

кацне на прозореца ти.

Като Слънцето, което ще

се надвеси да те озари.

 

Като да облечеш с цветя,

всяка тревичка и дръвче,

приютили се в градината

ти, изтъкана от любов.

Като да ти кажа с поглед

просто, че сънувам само теб.

 

Като да ознаеш, че те

нося в своята първа мечта.

Като да ознаеш, че те

прегръщат нечии мечти.

 

Като да ознаеш, че видях

душата ти в онзи първи път.

Като да ознаеш, че в душата ти

се чувства жива нечия душа.

 

Че в душата ти се чувства 

жива, жива моята душа.

Че в прегръдките ти, любов

изгряват всичките ми мечти.

 

Че не съществува ухание като твоето,

нито пък друг човек като теб,

с тъй изящно избродирани детайли,

засял Бог в теб, в добродетелите ти.

 

Че не притежава друга кожа,

уханието ти тъй вълшебно,

това ухание в което мечтая,

в това, в това ухание на любов.

 

Като да ознаеш, че живееш

в песен, в нечии стихове.

Като да ме хванеш за ръка,

докато стъпките ни запечатват се -

в морето, вятъра и пясъка.

 

Че не притежава друга душа -

уханието ти тъй вълшебно,

това ухание в което мечтая,

в това ухание на любов...

 

Като изгрева, като залеза,

като Луната, като звездите 

озаряващи кътчета в душата.

нощта в душата, животът

във уханието и въздишките ти...

 

Като денят, откриващ смисъла си.

като нощта, озарила сърцето.

Като полета на птиците в гласа им -

вдишвам те, издишвам и те обичам.

 

 

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??