Ухание на любов...
Уханието в душата,
светлината в нощта,
нощта в душата,
лъчите на деня,
ухание на любов...
Като птичката, която ще
кацне на прозореца ти.
Като Слънцето, което ще
се надвеси да те озари.
Като да облечеш с цветя,
всяка тревичка и дръвче,
приютили се в градината
ти, изтъкана от любов.
Като да ти кажа с поглед
просто, че сънувам само теб.
Като да ознаеш, че те
нося в своята първа мечта.
Като да ознаеш, че те
прегръщат нечии мечти.
Като да ознаеш, че видях
душата ти в онзи първи път.
Като да ознаеш, че в душата ти
се чувства жива нечия душа.
Че в душата ти се чувства
жива, жива моята душа.
Че в прегръдките ти, любов
изгряват всичките ми мечти.
Че не съществува ухание като твоето,
нито пък друг човек като теб,
с тъй изящно избродирани детайли,
засял Бог в теб, в добродетелите ти.
Че не притежава друга кожа,
уханието ти тъй вълшебно,
това ухание в което мечтая,
в това, в това ухание на любов.
Като да ознаеш, че живееш
в песен, в нечии стихове.
Като да ме хванеш за ръка,
докато стъпките ни запечатват се -
в морето, вятъра и пясъка.
Че не притежава друга душа -
уханието ти тъй вълшебно,
това ухание в което мечтая,
в това ухание на любов...
Като изгрева, като залеза,
като Луната, като звездите
озаряващи кътчета в душата.
нощта в душата, животът
във уханието и въздишките ти...
Като денят, откриващ смисъла си.
като нощта, озарила сърцето.
Като полета на птиците в гласа им -
вдишвам те, издишвам и те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
