Уж пролет дойде...

iam (Росица)
75 22

28 mar 2012, 10:31

Poesía » Otra

574 0 2

Уж пролет дойде, а тъжни са очите.

Уж слънце грее , а студено е в душите.

Разсеян, погледът се рее в синя шир,

сърцето с мъка търси спокойствие и мир.

Ръце протягат се и търсят топлината

на първи плахи слънчеви лъчи,

усмивката се бори да пропъди тъмнината

на отчаянието в нашите души…

Надеждата прокрадва се в души замрели,

като неканен гост почуква на залостена врата,

дали да вярваме отново, ще открием сили,

че светлината пак ще дойде с пролетта?

Уж пролет дойде, а страх застинал по лицата,

в очакване, дали ще дойде по-добро за нас?

Къде ли скрихме в този свят метлата,

с която да изчистим всяко зло край нас?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

iam (Росица)

2012-03-28T13:30:16+03:00

Благодаря за мнението Ви.
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-03-28T10:33:35+03:00

Не измислихте рима на "нас"? Час, ВАЗ, газ, мас, праз, бас, тюркоаз? Човек е редно да изисква повече от себе си, особено в публични проявления.