Уж съм стая, а всъщност жена...

Poesía

1.7K 9 18

Аз съм стая в мъничка къща,

със прозорче и бели стени,

често спомени тук се завръщат,

на перваза ми зреят мечти.

Вечер паля си газена лампа,

не обичам този нов, лъскав свят,

имам черга от баба тъкана,

пред вратата ми - стар, дървен праг.

Ставам рано, наклаждам си огън,

слагам бяла покривка с цветя.

Е, понякога имам тревоги,

уж съм стая, а всъщност жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Метафоричен стих! Много ми хареса!

2021-06-03T22:34:43+03:00
di_t

Прекрасен стих!

2021-05-31T14:55:43+03:00
rumbic (Руми)

Хари, сърдечно ти благодаря, че си ми гостувал! Не знам какво да кажа в отговор на думите ти, толкова много ме зарадва! 🍀

2021-05-19T08:59:55+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Ти не си стая, Руми!
Дори къща!
Ти си цял един свят!
И по - добър, и по-красив!
Благодаря ти, че си тук!

2021-05-16T01:44:45+03:00
rumbic (Руми)

Миночка, сърдечно ти благодаря, радвам се да те видя!
Иржи, скъпа, където ѝ да се появиш, винаги озаряваш със своето топло присъствие! Благодаря ти! 💙

2021-04-27T19:07:14+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0